Населението на България намалява и остарява: За 10 години сме намалели с 400 хиляди

Населението на България намалява и остарява: За 10 години сме намалели с 400 хиляди

Намалели сме с над 400 хиляди за десетилетие.

Само за една година населението на България е намаляло с 51 825 души, като вече е 7 050 034 души. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографските процеси в страната през 2017 г. Така през миналата година българите са намалявали със 142 души на ден.

За 10 години хората в България са намалели с 416 хиляди, сочи анализ на Евростат. Това е колкото населението на област Бургас. Тази опасна тенденция ще продължи. Прогнозата сочи, че през 2040-а ще бъдем 6 милиона, а към 2050-а дори под шест милиона съобщават от Нова телевизия.

Основните причини – намаляване и застаряване на населението. Децата под 15-годишна възраст са 14 на сто от населението и това число ще намалява.

Другата опасност – концентриране на хората в големите градове. Вече над 35% от българите живеят в общо шест града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

Населението на Европа се е увеличило с над 11 милиона за 10 години, докато в България намалява със стряскащи темпове.

Демографското състояние на България е много по-драматично, отколкото в страните от Европейския съюз. То се обуславя от едновременното действие в една посока, при това негативна, на трите фактора, от които зависи развитието на населението – раждаемостта, смъртността и международната миграция.

Раждаемостта

След рекордно ниското равнище, достигнато през 1997 г., започна съвсем незначително да се увеличава. През изминалите години от новото столетие в страната се раждат между 70 и 75 хиляди деца. Не съществуват обаче фактори, които да внесат и нотка оптимизъм, че увеличаването на ражданията ще е продължително и че те ще надхвърлят годишния брой на умиранията. Напротив, има две чисто демографски причини, които правят оптимизма безпочвен. На първо място, непрекъснато намалява броят на жените в детеродна възраст. Втората причина е не по-маловажна – вследствие на всеобщото остаряване на населението се променя и възрастовата структура на детеродния контингент.




Смъртността

През последните години също се стабилизира около равнище 115-120 хиляди души. България е една от страните – членки на ЕС, с най-висока смъртност. По-високият брой умирания, отколкото раждания, предопределя отрицателния естествен прираст на населението в страната. Сега той е в рамките на 35-40 хил. души годишно, т.е., образно казано, от демографската карта на страната всяка година „изчезва“ град с размерите на Разград и Смолян.

Високият годишен брой умирания се предопределя от сегашната възрастова структура на българското население. България е в първата шестица в света по степен на остаряване на населението.

Остаряването

на населението води до тежки демографски, социални и икономически последици. Директните последици са за сфери като пенсионни фондове, системата на социалното осигуряване, здравеопазването (повечето стари хора изискват по-често медицинско обслужване), образование (затваряне на училища поради липса на ученици и съответно съкращаване на образователен персонал) и не на последно място върху състоянието на пазара на труда – все по-малко работещи хора трябва да издържат увеличаващ се брой неактивни лица.

Промяната във възрастовата структура на населението води до последици и в сфери, като търговията например. Едни са потребностите и изискванията на младите хора, съвсем различни неща търсят да купят възрастните и старите хора.




Четвъртия фактор, който директно влияе върху броя и структурите на населението, е

Международната миграция

в двете й разновидности – емиграция и имиграция. В България все още преобладава емиграцията. Това допълнително намалява населението в страната. Като се има предвид, че на младите хора е по-присъща мобилността, емиграцията влияе върху възрастовата, образователната, професионалната и др. структури. Всъщност това, което главно различава България от другите страни – членки на евросъюза, в демографската област са именно тенденциите при международната миграция. Не случайно точно Великобритания, Италия, Германия, Испания са страните с най-голяма нетна имиграция. По данни от испанския Национален статистически институт в Испания в края на 2014 г. легално са пребивавали почти 150 хиляди българи. И още нещо – отражението на емиграцията върху броя на населението в малка страна като България е много по-силно, отколкото в една Румъния например.

От всичко дотук се изяснява, че в краткосрочен и средносрочен план няма заплаха за „изчезване“ на България от световната политическа карта. Но в по-дългосрочна перспектива, ако сегашните тенденции се запазят (а за да се променят, е нужен много продължителен период от време), ще има все по-малко и малко българи с всичките последици от това.




Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*