Навършват се 106 години от потъването на Титаник

Навършват се 106 години от потъването на Титаник

Навършват се 106 години от потъването на Титаник

Титаник е един от трите британски лайнера от типа „Олимпик“ (заедно с „Олимпик“ и „Британик“), известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април 1912 г.

Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст и е най-големият пътнически параход в света по онова време. Проектната му скорост достига 24 възела (приблизително 45 км/ч). По време на първата си трансатлантическа обиколка той се сблъсква с айсберг в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части.

Агонията на най-луксозния за своето време пътнически кораб, обявен предварително за „непотопим“, продължава два часа и четиридесет минути. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Точният брой на българите не е установен – по данни на „Лойд“ загиналите са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка.

В нощта на фаталната среща на „Титаник“ с гренландски айсберг, в същото направление (за Бостън) пътува и 6000-тонния кораб Californian (Калифорниън) с капитан Стенли Лорд. Вечерта на 14 април Калифорниън е заобиколен от ледове и е принуден да спре до сутринта. В 23:00 часа капитан Лорд нарежда по радиото да се излъчи съобщение, предупреждаващо плаващите в района кораби за опасни ледени блокове. На борда на Титаник съобщението е игнорирано и радистите Филипс и Брайд не съобщават за него на вахтения офицер на мостика (трябва обаче да се отбележи, че към 1912 г. радиото е все още техническа новост и не е станало неотменима част от навигацията на кораба).




След излъчването на съобщението радистът на „Калифорниън“ изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Малко по-късно същата вечер двамата наблюдатели на марса на Титаник алармират за наличие на айсберг по курса на кораба. В този момент разстоянието до него е приблизително 200 – 250 метра, а температурата на въздуха около -10 °C. Първият помощник-капитан Уйлям Мърдок, който се намира на мостика дава стандартната при подобна ситуация команда: „Ляво на борд, машини пълен назад!“. Относително лошата маневреност на кораба при скоростта му в този момент – около 24 възела обаче правят сблъсъка неизбежен – ледената скала разпаря корпуса от носа по протежение на десния борд на дължина около 90 – 100 метра. Интересен факт е, че при разследването на катастрофата много анализатори са на мнение, че ако корабът е бил посрещнал айсберга с носа си са щели да бъдат смачкани най-много двете носови отделения и той е щял да остане на вода.




При така получената пробойна водата започва да изпълва предните шест водонепроницаеми отделения на кораба, при положение, че Титаник е в състояние да запази плавателност с не повече от четири наводнени такива. Главният конструктор на „Титаник“ Томас Андрюс уведомява капитан Дж. Смит, че потъването на кораба е само въпрос на време. Когато спускането на спасителните лодки вече е започнало капитанът все още е относително спокоен – близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. Потъвайки само за около 2 часа и 40 минути, Титаник причинява смъртта на повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които в ранните часове на следващия ден са прибрани на кораба „Карпатия“.




Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*